Преображенски манастир

Преображенски манастир

На 7 км. от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р.Янтра, в гористия пролом на Дервента се намира Преображенският манастир. Пътят за манастира се отклонява вляво от централната магистрала Велико Търново - Русе. По големина той е първи във Великотърновска област. Намира се плътно под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.

Началото му се крие в далечното средновековно минало. Счита се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още "Сарин" или "Шишманов". Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички. В годините на османското иго манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец монаха отец Зотик. Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г. Сградите на манастира са застроявани постепенно и затварят един правоъгълник с двор, застлан с калдаръм.

Главната църква "Преображение Господне" е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, участник във Велчовата завера, а след обесването му е довършена от уста Кольо Фичето, който продължава строителството на комплекса. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната. Четири години по-късно, през 1861 г., изгражда камбанарията с часовника. Две години след това построява малката църква "Благовещение" върху подземния параклис "Св. Андрей", строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. След Освобождението, през 1891 г. е построен гробищният параклис "Възнесение Лазарево". През 1984 г. отляво на главния вход е издигната висока триетажна сграда с помещения - трапезария, магерница, игуменица и библиотека.
Свлачище по склона от североизток е разрушило монашеските килии и църквата "Благовещение"преди 25 години.

Централната църква "Св.Преображение Господне" е еднокорабна едноапсидна, с мъжко и женско отделение и притвор. Църквата е украсена отвън и отвътре. През 1849 - 1851 г. тук работи видният възрожденски живописец Захари Зограф, най-яркият представител на Самоковската школа. Наред с образите на светците в женското отделение на църквата Захари Зограф поставя портретите на Кирил и Методий, Патриарх Евтимий, Теодосий Търновски, на владетели от Първата българска държава, като отделя и скромно място на своя автопортрет, изписан в северозападния ъгъл на женското отделение, непосредствено до славянските просветители. Автографът си е поставил в долния десен ъгъл на храмовата икона "Преображение". Интерес предствалява композицията му "Страшният съд", разположена върху цялата източна стена на притвора. При изписване на облеклото на женските фигури е показана характерната женска носия в Търновския край - сукманът и сокая. Авторът е отразил схващанията си за битието, почерпени от богатия му житейски опит. Композицията му "Колелото на живота", разположена на голям блок на южната външна стена на църквата и досега не е изгубила значението си, вярно отразяваща жизнения човешки път, началото и края. Издържани в стилистично и композиционно отношение са фреските "Рождество Богородично", "Тайната вечеря". Големите и по-голяма част от малките икони на иконостаса са също дело на Захари Зограф.

Особен интерес в тази църква представлява дърворезбованият иконостас, изпълнен от тревненски майстори. Красива е ажурната резба на царските врати. В тази църква се намира шедьовърът на възрожденския художник Станислав Доспевски - иконата "Св. апостол Андрей".
През 1860 г. Кольо Фичето построява камбанарията с часовник с шатровиден покрив. Едновременно със строежа на камбанарията, около 1858 - 1863 г. Кольо Фичето оформя южното крило на манастирския архитектурен ансамбъл, килиите и главния вход. През 1877 - 1878 г. руският император Александър II подарява на манастира най - голямата камбана (750 кг) и кристален полилей, поставен в църквата "Преображение Господне", като благодарност за това, че манастирът отстъпва своите помещения за руска военна болница.

Изграденият манастир в годините на османското иго свързва името си не само с това, че е строен от прочути за епохата майстори - Димитър Софиялията, Кольо Фичето, Захари Зограф, Станислав Доспевски , папа Витан и още други тревненски майстори зографи и резбари, но и с борбите на българския народ за църковна независимост, национална просвета и политическа свобода. Тук са се чували имената на игумена на манастира отец Зотик и първия му майстор Д. Софиялията - участници във Велчовата завера от 1835 г., отец Матей Преображенски - Миткалото, един от най-верните другари на апостола Васил Левски, поп Харитон, войвода на четата от западния район на Търновския манастир през паметните априлски девет дни на 1876 г. В манастира са отсядали Васил Левски, Ангел Кънчев, войводите Филип Тотю, революционерите Бачо Киро, Ст. Стамболов, Георги Измирлиев и др. Днес в манастира се съхраняват ценни икони от Ст. Доспевски, Захари Зограф, старопечатни книги и много предмети.
Понастоящем манастирът е действащ и отворен за посетители.